Всеки метър от тази свещена земя,
напоена от сълзи и кръв,
пази спомен далечен за подвиг голям
и за знамето с гордия лъв.
Във пръстта са зарити села, градове,
древни крепости, мъдри царе.
Над гробовете вият със бяс ветрове –
кой днес може да ги разбере?
Но поне да опазим светите места
от война. Да почиват навек!
Колко трудно е, Боже, да следваш мечта
на земята. Да бъдеш човек.
Накъдето поемеш, те теглят насам
песни скръбни, легенди, честта.
Затова стъпвай леко – тя цяла е храм,
редом тук са смъртта с любовта.
