“Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира…”
Христо Ботев
Този, който падне, в бой за свободата,
той умира с вяра, докато душата
литва към небето по закон всемирен
и оттам, горката, гледа ни неспирно.
Времето минава, бързо го забравят –
пълно е с герои, но избрани славят.
Страшно е когато точно на убити
стъпкват идеали и рушат мечтите.
Затова сме тука – в тази мъртва точка –
мислим си, че всичко с нас самите почва.
Но кръвта пролята трябва да се помни,
за да крачим гордо през света огромен;
да отхвърлим всяко робство над душите
и да черпим мъдрост, както от дедите,
от земята наша, с белези покрита,
затаила шепот, тропот на копита…
Днес предава някой корените свои,
идеали древни, мъртвите герои…
И топим се бързо, май се вижда краят.
Вик към всички живи: РАЯТ Е В БЪЛГАРИЯ!
