Център на вселената

Приличаше на еделвайс
щърбатата луна –
лъчите сребърни рисуваха сред мрака
кошмарни силуети.
И сред тях – сама жена.
Сред тайнствената нощ
кого ли там очаква.

И той не закъсня. Бе мъж с пропорции на бог
и скоро двамата със сенките се сляха.
Звездите се подреждаха под купола виок
в съзвездия, които ярко засияха.

Минутите се ронеха
в съня
на вечността.
И само нощна птица стряскаше покоя.
Щом сенките започнаха в зора да се топят
запя в гората всяка птица песен своя.

Жената и мъжа си тръгнаха ръка в ръка,
но сякаш стъпваха по път между звездите.
Навярно биха крачили до сетен дъх така
срещу насрещни ветрове и клопки скрити.

Жената и мъжа – докоснати от любовта –
около този център се върти Земята.
Преминат ли отвъд –
в пространствата на вечността,
ще дойдат други влюбени
в нощта крилата.