Докато още мога да обичам с огнено сърце,
докато млада кръв ме тласка в авантюри,
докато бръчките не са се врязали
по моето лице
и пламват бузите ми често като два божура,
ще съм щастлива и богата.
Ще съм светлина
в зениците на всяко утро
като стартова площадка.
Смехът ми ще взривява тишината.
Спомен за луна
ще се полюшва в рамка от фенер фасаден.
Ще търся нежността в любимите очи
и целия забързан свят ще се върти
около нашата вселена,
защото и когато дълго трепетно мълчим
в сърцата диша любовта, по равно споделена.
Стрелките на годините ще сочат вечността
и строгата им същност ще извайва
философи и циници.
Но даже и да ме дамгоса старостта
ще преоткривам полета на влюбените птици.
Ала сега все още огнено сърце и страст
ме тласкат сред скандални авантюри.
В живота любовта е точният компас,
а с нея бъдещето слиза –
близко и красиво –
като на гравюра…
