Защо не можеш вече да споделяш
щастието
на разцъфващото цвете?
Разгледай съвършенството на формата
и цветовете,
от аромата плодоносен спомен запази.
Пак, както някога, наоколо опияняващо
танцуват ветровете,
пак мощният прожектор
на изгряващото слънце свети,
а от дърветата кристалната роса сълзи.
Животът, казваш, те е променил навярно.
Толкова е сложно в него всичко.
Предателства, лъжи, интриги, завист
сякаш са типични.
И вместо радост, болка метастазна те души.
Един след друг във броеница сива
отминават дните –
тъжни и безлични.
Безшумно в тях мечтите
със криле пречупени се свличат,
но никой няма да те приласкае, утеши.
А всъщност, бог е сътворил живота прост,
но с изумителни нюанси.
Той е
изпъстрен с красота,
с хармония,
с кипеж
и с птици пойни.
Нима не искаш в този волен свят
да си щастлив?
Като в амок преследваш кариера,
слава
и пари,
за битки си настроен,
вместо да споделиш цъфтежа на цветя безбройни
и да почувстваш щастието, че си още жив.
