Носталгията по отминалите дни
неспирно ще расте.
От много смях бе изтъкана младостта ти.
Смях, който топло през годините звъни,
но колко ли са те? –
годините, превърнали се в черно ято.
Вървеше често без пътека по света,
настръхнал и студен.
Мечтите? – Падащи звезди от небосвода.
Бе изненада срещата със зрелостта,
ти беше уморен
и искаше единствено да си свободен.
А спомени безчет бродират мисълта
в най-пъстри цветове,
обагрят досегашния живот и топлят.
И свети силует на някаква мечта.
За нови светове
навярно богове безсмъртни те подготвят.