Потъва миналото в пластовете време.
Изчезват цветовете.
Към бъдещето свое всеки устремен е –
мечтите там просветват.
Не искам миналото да се стапя в мрака,
да отзвучават страсти.
И само шепа спомени да бъдат знака
на ярките контрасти.
То, миналото, ми пранадлежи изцяло –
аз себе си раздадох.
Бе отначало празна страница във бяло,
сега е Елдорадо.
Неумолими са законите природни,
вълшебство в тях е скрито.
От векове блестят звездите пътеводни
в небесното корито.
И хората от векове мечтаят страстно
безсмъртни да останат.
Безсмъртието е примамливост опасна,
топи се като пяна.
И затова със радост да посрещнем всяка
секунда от живота.
Какви ли нови изненади ни очакват
по пътя към Голгота?
