Селца-съзвездия угасват бавно,
стопяват се под гъст зелен саван.
Забравено е миналото славно.
Попаднахме в добре скроен капан.
Хилядолетия до днес мъжете
са бранили с гърди земя и дом,
и вдъхвали живот на синовете
под слънчевия роден небосклон.
След мъртвите села, и градовете
топят се, запустяват ден след ден.
Прииждат вълците. И снеговете
ще вземат и последен спомен в плен.
Не знам когато пролетта разбуди
природата за нов живот дали
ще се завърнат синовете блудни…
Не знам и затова до смърт боли…
