Българийо, родино мила, земя на моите деди,
съдбовно в теб съм се родила – с рев – да ме чуеш,
но, уви,
ти никого не разпознаваш. Така било е и преди,
но майчински ни приютяваш с ред, станал вече делови.
И само онзи, който жертва за теб живота си един,
запомняш по кръвта пролята и непролетите сълзи.
И може би едва тогава пред подвига на този син,
на тази дъщеря – за всички – скърбиш под белите брези.
Българийо, родино мила, вървя по твоята земя.
Сърцето ускорява ритъм, ще литне моята душа
над равнините, планините – към слънчевия диск поспрял…
Аз те обичам безпределно и тази обич завещах!