Тъпчат, българино, твойта гордост, твойта чест,
святата история отново пренаписват.
Ти защо им позволи да те ограбват днес?
Тъмни облаци над родната страна надвисват.
Обещаваха ти светло бъдеще. Уви!
Вече даже бъдещето е кошмар наяве.
Бориш се да оцеляваш ден за ден, превит
под товара непосилен, плашещ и скандален.
Не очаквай някой да ти подаде ръка.
Този свят тревожен е и все по-хищен става.
Имаш две възможности: да креташ пак така,
или да потърсиш път за своята държава.
Времето лети, но зимата ще е без край –
тя прогони надалеч от бащин дом децата.
Опомни се, мисията своя осъзнай
и вникни във смисъла дълбок на свободата!
