Самозапалване

Хората в България се палят като факли –
жертват се с надежда за промяна.
Ден след ден повтарят се зловещите спектакли –
будят като огнена камбана.

Но страхът за утре, сметки, битките за хляба
ни премазват с устрем на лавина.
Уж на всички ясно е какво да правим трябва,
ала храбреците са малцина.

И търчим, подобно хамстери, в кръга затворен,
примирени със съдбата своя.
Съхне без листата млади древният ни корен,
с дъх зловонен ни души застоя.

Нужна е промяна бърза – всеки го разбира.
Факлите пламтят по градовете.
Жалко би било, ако човек за нас умира,
да не тръгнем, докато ни свети…

Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобрим присъствието Ви в него. Информацията за бисквитките се съхранява във Вашия браузър и изпълнява функции като да Ви разпознае, когато се върнете обратно и да помогне на нашия екип да разбере кои раздели от уебсайта ще намерите най-интересните и полезни.