Светът принадлежи на смелите, които
за свобода, за правда леят кръв.
За тях е чест да паднеш в боя пръв,
но да стърчи високо знамето забито.
Светът е също на поетите, които
възпяват красотата, любовта.
Те с вятъра говорят през нощта,
събират падащи звезди, самотни скитат.
Но можеш да си сигурен, че те
в съдбовен възел всичко ще сплетат –
светът е техен, а съдбите – на живота.
И ще е обща не една висока кота.
С кръвта на смелия се напоява цвете,
което ще възпее някой ден поета.