България е като в будна кома,
в очакване Неволята да ни оправи.
Обхванати сме всички от синдрома
Апатия…
Ти виж Съдбата как се гаври
с търпението, с наща толерантност,
с духа ни горд от корени хилядолетни,
додето чужденци най-арогантно
разграбват нагло и богатствата безчетни.
Натикаха ни в дъното на Ада,
пък обещаваха живот щастлив, в охолство.
И най-накрая, като за награда,
децата си им даваме, но доброволно.
Не както е било през турско робство –
днес робството е монополно и различно.
Обзети сме от някакво покорство,
ала, народе мой, пак робство е цинично.
Напуснати от хората, загиват
села и градове, пустее всичко свято.
И накъде, Българийо, отиваш?
Земя и хора по-безценни са от злато.
