В житейската си роля

Защо ли помним болката, която заслепява?
Защо ли рани от приятел всякога кървят?
Кой може с “огнена вода” да угаси жарава,
която целия ни микрокосмос разрушава
с обреченост, като при сатанинския обряд?

И цялата борба се води все за нещо тленно,
което няма стойност, щом поемем след смъртта.
Не е ли време да осмислим всяка скъпоценност,
дорде играем свойта роля на житейска сцена
и грабим ненаситно със очите красота?

Кълбото на надеждата ми хвърля нишка златна,
повежда ме към изгреви, предшествани от мрак.
И както любовта ми се измерва с необята,
така и аз вървя към своето разпятие,
където в светлина ще се превърна пак.

Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобрим присъствието Ви в него. Информацията за бисквитките се съхранява във Вашия браузър и изпълнява функции като да Ви разпознае, когато се върнете обратно и да помогне на нашия екип да разбере кои раздели от уебсайта ще намерите най-интересните и полезни.