Дали от този сняг ще си запазиш спомен
за шепота му благ, пленил света огромен?
След поздрава “здравей” и разни думи мили
снегът поляга тих, останал сам без сили.
Той приказки безброй ще ни разказва дълго,
със вятъра дори безкрай ще се надлъгва.
Ще свети в белота, изпратена от бога,
за пъпки, семенца ще тръпне от тревога.
Под броня крехък лед сърцето му горещо
от всяко чака кълн и цвят от всяко нещо.
А в пролетта без страх ще се топи и чезне,
понесъл гордостта, че пак ще е полезен.
