Снежно

Дали от този сняг ще си запазиш спомен
за шепота му благ, пленил света огромен?

След поздрава „здравей“ и разни думи мили
снегът поляга тих, останал сам без сили.

Той приказки безброй ще ни разказва дълго,
със вятъра дори безкрай ще се надлъгва.

Ще свети в белота, изпратена от бога,
за пъпки, семенца ще тръпне от тревога.

Под броня крехък лед сърцето му горещо
от всяко чака кълн и цвят от всяко нещо.

А в пролетта без страх ще се топи и чезне,
понесъл гордостта, че пак ще е полезен.