Зима

Пак тези зимни дни
с дихание на сняг и лед.
Вихрушките, тъй както палави деца, се гонят
и местят преспите,
и ближат вместо сладолед
висулките по стрехите, додето ги оронят.

Изгрява слънцето с корона диамантен скреж.
Дори петелът, с глас пресипнал,
спря да кукурига.
По улиците стъпките издават сух скриптеж,
дантелени цветя в прозорците
глави надигат.

Но виж – сред този зимен свят –
замръзнал и студен,
комините пътечки топли към небето вият.
Там, горе, се събират всички
в облак посребрен
е скриват образите на познатите светии.

И само в сънищата
звънко ромони капчук,
а вятър нежен клоните разцъфнали люлее.
И само в сънищата
пак завръщат се от юг
ятата прелетни и славей денонощно пее.

Ах, тези зимни дни
с дихание на сняг и лед!
Надеждата за близка пролет
като кълн се вдига.
Потоци със какаов цвят ще потекат навред
и топлина живителна до всичко ще достига.

Ала сега вихрушките танцуват своя танц,
дантелени цветя се люшкат по стъклата.
Под слънцето загаснало блести земята в гланц
и вместо птици –
вятърът свирука в тишината.