Ноктюрно

Студеното слънце, което сред клоните голи
дъха ни замръзнал
напразно топеше с лъчи,
бе сякаш гнездото в канадските горди тополи,
което е празно
и вятърът в него мълчи.

Гнездото е пусто.
Къде ли са птиците смели,
които летяха от утрото ранно до мрак?
Сега то е цяло не в пух,
а със сняг на къдели,
а въздуха пълни досадният гарванов грак.

Тъгата те стяга.
Дочуваш как вие протяжно
съседското куче.
А може би вълк изгладнял?
Децата те гледат.
Те вземаш китарата важно
и птиците търси гласа ти,
до плач изтънял.

Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобрим присъствието Ви в него. Информацията за бисквитките се съхранява във Вашия браузър и изпълнява функции като да Ви разпознае, когато се върнете обратно и да помогне на нашия екип да разбере кои раздели от уебсайта ще намерите най-интересните и полезни.