Студеното слънце, което сред клоните голи
дъха ни замръзнал
напразно топеше с лъчи,
бе сякаш гнездото в канадските горди тополи,
което е празно
и вятърът в него мълчи.
Гнездото е пусто.
Къде ли са птиците смели,
които летяха от утрото ранно до мрак?
Сега то е цяло не в пух,
а със сняг на къдели,
а въздуха пълни досадният гарванов грак.
Тъгата те стяга.
Дочуваш как вие протяжно
съседското куче.
А може би вълк изгладнял?
Децата те гледат.
Те вземаш китарата важно
и птиците търси гласа ти,
до плач изтънял.
