Ветрогонче

Искам като ветрогонче в шепите на вятър
да се нося волно по света.
Няма километрите зад мене да пресмятам,
нито да почивам през нощта.

Ще се спра, когато трепне в радостна усмивка
някоя полянка и така
ще открия мястото, достойно за почивка,
ще се вкореня като стрелка.

Колко дъждове ще ме прегръщат с нежна ласка,
колко слънце ще насъбера,
докато разцъфна с нежни цветове и блясна,
докато мечта си избера.

Ще дочакам ореол на зрелост да просветне
над безбройните ми семена
и да литнат всички, грабнати от ветровете,
с парашутчета от светлина.

И едва тогава ще ме връхлети умора,
ще ме приласкае снежен пух.
Ще сънувам чак до пролетта как вдигам горе
звездни цветове върху зелен тензух.

Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобрим присъствието Ви в него. Информацията за бисквитките се съхранява във Вашия браузър и изпълнява функции като да Ви разпознае, когато се върнете обратно и да помогне на нашия екип да разбере кои раздели от уебсайта ще намерите най-интересните и полезни.