Искам като ветрогонче в шепите на вятър
да се нося волно по света.
Няма километрите зад мене да пресмятам,
нито да почивам през нощта.
Ще се спра, когато трепне в радостна усмивка
някоя полянка и така
ще открия мястото, достойно за почивка,
ще се вкореня като стрелка.
Колко дъждове ще ме прегръщат с нежна ласка,
колко слънце ще насъбера,
докато разцъфна с нежни цветове и блясна,
докато мечта си избера.
Ще дочакам ореол на зрелост да просветне
над безбройните ми семена
и да литнат всички, грабнати от ветровете,
с парашутчета от светлина.
И едва тогава ще ме връхлети умора,
ще ме приласкае снежен пух.
Ще сънувам чак до пролетта как вдигам горе
звездни цветове върху зелен тензух.
