Всички мисли за теб се стопиха,
любовта като въглен изтля.
Моят вик във сълзата преля.
Зачертах те. И пак се усмихвам.
Сякаш лодчица в кораб се блъснах –
на парчета безброй се разбих.
Страдах много. Забравих. Простих.
Бях щастлива. Умрях. И възкръснах.
Търся в други очи любовта си.
И в прегръдки на друг съм сега.
Щом след бурята грейва дъга,
в мен рефрен се заражда прекрасен:
Превърни всяко чувство в звезда!
