Есента е сезон на душата.
Есента е тревожен сезон.
Завладян от тъга непозната,
сякаш сам си трептящ камертон.
А натрапникът-вятър те блъска
и изтръгва от песен до плач.
Твърде дълго ти сам се залъгва
и така го превърна в палач.
Той гаси на усмивки крилата,
депресира те в сумрака сив.
И нарочно оставя мъглата
да обвие съня ти плашлив.
После грабва листата от думи,
насъбрали и багри, и прах,
и танцува с вихрушките шумни,
и се трупат въпроси и страх.
Чак когато, спокоен и бавен,
от небето бял сняг завали,
преоткриваш света на детето
и тогава по-малко боли.
