Панторим
Снежен дъх от небесата,
нежен връх на тишината.
Всички зъзнат, чакат знак.
Птички мръзнат в мрака пак.
Изведнъж – снегът изчезва.
Руква дъжд, дъга извезва.
И разлистват се листа,
и разплисква се вестта:
Връщат се от юг ятата!
Същите са тук гнездата.
Песни в полет, слънчев свод –
лесен пролетен живот…
