Най-трудно е да пишеш за майка и родина –
те двете те създават със месеци, с години,
те двете в теб се сливат в космичен образ скъп –
в Мадоната, която е радост или скръб.
Божественост ги свързва, обвива ги магия –
те обичта си светла не могат да прикрият.
С грижовност неотклонна над теб задружно бдят –
закрилят те от злото, дори когато спят.
За грешките прощават и тласкат към успеха.
Да си достоен, честен за тях ще е утеха.
Мечтите им са смели. Забравят, че крилца
разперват, че мечтаят и техните деца.
Ех, майките ни чакат, на всяка вест се радват.
Усмивка или цвете най-скъпа е награда.
Една прегръдка топла и галеща ръка –
и без да съм художник, рисувам ги така.