Не е ли тя онази силна болка,
която като с меч плътта си реже –
но с огнен меч.
Разбираш късно, че ти липсва нещо,
усещаш във гърдите странна тежест –
но си далеч.
Беснееш, призоваваш тъмни сили,
дори се молиш да й се стовари
божествен гняв.
Забравени са всички думи мили,
а любовта – сланата я попари.
Ти беше прав.
Това, че сте се разделили вече,
те прави толкова самотен, тъжен
и мълчалив.
Да върнеш времето назад не можеш,
нито сърцето някак да излъжеш.
Все пак си жив.
Животът е една игра голяма.
Макар че правилата са измамни,
в тях има ред.
Мечтай за невъзможното, рискувай,
и нивга в любовта не се преструвай –
върви напред!
