Две думи стигат: гняв и свобода –
веригите да скъсат…
И тогава
изгрява Витлеемската звезда
и светли бъднини ни предвещава.
И робът вярва, чака и търпи
обиди и лишения големи.
И все на Бог се моли: да прости
и в Рая праведен да го приеме.
Умира с вяра. И с любов към Бог.
Така било е и така ще бъде.
За мене този Господ е жесток,
защото още приживе ни съди.
Но не към праведните е добър
и милостта към нас не е еднаква:
над лошите разтворил е чадър,
а майките на бедните разплаква.
Така реших друг Бог да избера.
Подвластна на сърдечните закони,
с любов безмерна нека да умра,
далече от църковните канони.
