През вековете хиляди незнайни храбреци
са жертвали живота си, за да пребъдем.
И уж почитаме ги мълком с паметни венци,
а се държим необяснимо безразсъдно.
Защото границите ни не се опазват днес
от чужденците с тъмни помисли в сърцата.
Къде е войнският ни дух за дълг, морал и чест?
Така какво ще завещаем на децата?
Завоевателно вървят през нашата земя.
Защо търпим това нашествие безумно?
Кръвта на прадедите ни крещи със глас голям,
че време е за действие, а не за думи!
