САМУИЛ – С КОРОНА И БЕЗ КОРОНА – откъс
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
В Константинопол имаше и величествена статуя на цар Борис Велики – върху кон, изправен на задните си крака. Но нито в Преслав, нито в Плиска, нито другаде по нашите земи имаше даже една статуя на ромейски император или военачалник…
Само да отбележа, че “кесар” (“цезар”) беше най-високата титла със значение “император”, но тя означаваше еднолично управление на държавата. При нас това беше невъзможно – управлението не беше еднолично и нямаше да бъде.
И сега някакъв потомък на земевладелци от Анадола да ни се пъчи с победи над арабите! И ще разправя, че сме “варварски народ”! Да му напомням ли, че когато в началото на четвърти век Константин Велики построил водохранилища, е докарал водопроводни тръби от България, за да построи водопровод. Затова не трябва да се учудваме, че той е дал 4-милиона и 300-хиляди златни солида за построяването на Плиска и Преслав.
Искаше ми се да му цитирам откъс от писмото на папа Николай Първи до император Михаил ІІІ Пияницата, изпратено през 865 година, в което той му пише: “Трябва да разберете колко нелепо е да се наричате римски императори и да не знаете езика на римляните. В края на краищата вие мислите, че латинският е варварски, защото не го разбирате. Така че, престанете да се наричате римски императори, защото според вашето изявление онези, чиито императори сте вие, са варвари.”
Фока нека само се опита да тръгне срещу нас, може пък черепът му да се превърне в сребърен бокал, подобно на Никифоровия – и той така е нарушил мирния ни договор, но си е получил заслуженото от меча на Каназ у Биги Крум, придружен с думите: “Като не щеш мира`, на ти секира!”. Който не помни миналото си, рискува да го повтори, нали такава беше народната мъдрост.
А може би именно защото помнеше миналото и как чичо му Лъв Фока беше разгромен в битката при Ахелой от славния ни цар Симеон Велики, затова сега търсеше поводи и той да опита късмета си с нас.
Кипях от гняв: как смее да нарича нашия владетел “трижди роб на прадеди роби”? Но защо се чудя, той вероятно не беше образован и никога не беше чел онзи Анонимен латински хронограф от 334-та година, в който пишеше: “От първия син на Ной – Сим, произлязоха 25 народи. Те живеят на изток. Имената на синовете им са: Елам, от който са елмаците; Асир, от който са асирийците; Арфаксад, от който са халдеите… Зиези, от който са българите”. Навярно затова Магнус Феликс Енодий възкликва през 486 г.: “Българите, това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.”…
Затова и татко често обичаше да повтаря, че ние, българите, сме синове на светлината.
Каназ у Биги Тервел е казвал в очите на ромейските императори, че те са се настанили незаконно върху наши земи. А и как да не го твърди, щом негови роднини са властвали в Илирия, Панония, Атика, Македония и Галия, щом благодарение на него е спасена Европа от нашествието на арабите, които са били по-многобройни от изгладнели скакалци.
Обичах да чета, особено хронисти и историци като Касиодор, Енодий, Йордан, Павел Дякон, Комес Марцелин, Теофан, Фредегарий Схоластик – защото при тях откривах горди страници от историческото ни минало.
По същото време, когато в средата на първото столетие апостол Ерм, близък сподвижник на апостол Павел, създава християнската общност във Филипопол, братът на апостол Петър Андрей Първозвани проповядва по брега на Черно море, достигайки до Варна. Негов сподвижник е апостол Амплий, който става първият епископ на града. За тези събития е писано в “Послание до римляните” от апостол Павел през 52-ра година. След това епископии биват създадени в Анхиало, Дръстър, Констанца, Марцианопол, Никополис ад Иструм… Също в Лихнида, старото име на Охрид, в Струмица, във Верея и на много други места. Всички тези християнски общности са били подложени на гонения от страна на латини и гърци и едва през 311 г. след “Едикта на толерантността”, издаден от император Галерий в Сердика (Средец) и “Миланският едикт” през 313 г. от император Константин Велики, гоненията са прекратени, а църквата получава подкрепа от държавата. Проведеният през 343-344 г. Вселенски събор в Сердика има силен отзвук в целия християнски свят. А след като през 330-та г. Константин І Велики премества столицата на империята от Рим в трако-гръцкия Византион, нещата потръгват във възходящата спирала на духовността.
Ромеите и патриархът някак забравяха, че през първите три века, когато по нашите земи е процъфтявало християнството и са се строели първите храмове, в тяхната Свещена Римска империя то е било преследвано и сурово наказвано. И чак през 325 г. на Първият вселенски събор на християнските епископи, на който присъства и император Константин Велики, който все още не е е бил покръстен, та чак тогава Христос, който дотогава е бил смятан за назарянина, пратен от бог, посредством гласуване е призната божествената му същност, при това само с няколко гласа превес.
“Княз на Светлината” – така наричаше църквата Христос. Не “император”, не “василевс”, не “цезар” , а “княз” – така, както са се титулували, откакто свят светува, нашите владетели – “Каназ у Биги” – “Княз от Бога”.
Кой всъщност е Константин І Велики? Тракиец от племето мизи. Кой е Юстиниан І Велики? Тракиец от областта Македония. Да изброявам ли още? Столетия наред значимите императори на Източната Римска империя са тракийци. И много от тях са били женени за български принцеси.
Ковчежникът на Михаил ІІІ също е българин – името му е Дамян.
Константинополският патриарх Никита – 766-780 г. – също е бил българин, дори при богослуженията си на гръцки нарочно уж изтървавал по някоя българска дума.
Фока изпълни заканата си – още на следващата година през лятото на 967-ма тръгна на поход срещу нас. Само че желанието му за война май бързо се е изпарило – навярно си е припомнил погрома на своя чичо Лъв Фока при Ахелой и щом стигнал до Големия окоп, изпратил писмо до цар Петър с предложение да се възстанови мирния договор, но при условие да не допускаме маджарите да преминават през нашите земи на път към Константинопол. Ала цар Петър отхвърлил предложението му и изпратил посланици в Константинопол, за да преговарят по условията на договора. Защото колкото пъти при нападения от маджари и печенеги да се бил обръщал за помощ към ромеите, те никога не се отзовавали. Преговорите се проточили, а в същото време Никифор ІІ Фока действал зад гърба ни: изпратил монаха патриций Калокир с нова мисия – този път при княз Светослав в Киев – срещу злато, скъпи подаръци и примамливи обещания той трябвало да убеди Светослав да нападне България и тогава Фока да ни удари от юг.
И стигаме до 968 г. и нападението на Светослав, при което завладя набързо 80 наши крепости от двете страни на Дунава.
Резултатът от подлия ход на Никифор Фока беше плачевен не само за нас. След като Светослав завладя толкова много български територии, вече напираше на юг, към Константинопол. А в същото време патрицият Калокир, бившият монах Калокир се готвеше да заеме неговия престол.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
