ПРЕОТКРИВАНЕ НА АВТЕНТИЧНИЯ ИВАН ВАЗОВ И НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО
Академик Марин Кадиев
Силна, вълнуваща и въздействаща книга е написала за Иван Вазов писателката Павлина Павлова и я е озаглавила „ВАЗОВИ – ШАПКИ ДОЛУ!“, исторически роман, но всъщност е и документален роман, защото е използван целият фактически материал за Вазов и рода му като спомени, анкети, писма, разговори, литературно критически статии, изследвания и други източници, но когато е създавала тази книга, тя обобщава с възторжена тоналност: „Свещенодействах!“. Затова тази книга е много лична, изстрадано изживяна и съкровено изповедна и ни подтиква да преосмислим познатата фактология за Вазов, защото всичко познато и известно зазвучава по новому; защото е нагорещено от сърдечна топлота; направена е проницателна интерпретация на Вазовото битие и всичко е материализирано с изящен и експресивен рисунък и е постигната трогателна интимност и празничност. Това е сюжетна епическа творба, чете се с жив и нестихващ интерес и с естетическа наслада, а образите изникват от думите живи и емоционално въздействащи…
Много може да се говори и все в превъзходна степен за тази книга на Павлина Павлова, защото всичко изобразено и изразено има неоценима познавателна и възпитателна насоченост; защото познатата фактология за Вазовия свят е интерпретирана оригинално и осветлена от нова гледна точка; защото написаното е стоплено от една вазовска сърдечност, от една душевна прелест и нравствена чистота, с които се завладява читателят.
Този изповеден роман на Павлина Павлова е неотразимо въздействащ; прочетното доставя естетическа радост, внушенията водят към самоосъзнаване и преосмисляне на човешкото предназначение чрез Вазов и неговото семейство. И да преоткриеш не само него, но и себе си.
СИНОНИМ НА ОБИЧТА КЪМ БЪЛГАРИЯ
Пенчо Чернаев
Трудно би могло да се постави по-подходящо заглавие от това, което Павлина Павлова е сложила на книгата си „ВАЗОВИ – ШАПКИ ДОЛУ!“. То съдържа и обич, и почит, и уважение, и преклонение пред делото на братята Вазови, за които разказва в новия си роман.
Прекрасно е, че в различните си творби авторката остава вярна на себе си, на перото си, на кредото си. Вярна е дори на избраната и обичана от нея „аз-форма“ на повествование. Това прави и в новата си книга, но както винаги след обстойно и грижливо проучване на житието-битието на героя, на документите, обстановката, условията и характерните черти на епохата. Това й позволява „да се всели“ в героя с всички познания, които е набрала за него, да се въплъти в него и да говори уверено от негово име.
Така е в случая и с поета Вазов, за когото уж много знаем, а тя ни изненадва с удивителни детайли (със сигурност известни на Милена Цанева и на други дълбоки и „тесни“ специалисти, но не и на масовия читател): случки из детството и юношеството на поета, образованието и възпитанието в школото и в бащиния дом, първи опити за писане, първи публикации, първи любовни трепети и т.н.
Казаното важи в още по-голяма степен за братята му Георги, Борис, Владимир и другите.
Книгата на Павлина Павлова съдържа изобилие от познания не само за фамилията Вазови, но и за живота на следосвобожденска България, за състоянието и управлението на държавата, особено по времето на корумпирания режим на Фердинанд Сакскобургготски, продал България на Вилхелм Втори за 5 милиона златни марки и пожизнена пенсия. Междусъюзническата война започва по негова устна заповед. Авторката припомня как след абдикацията той с цял влак (не вагон, а влак) изнася натрупаните и заграбени в България богатства и имущества. Отнася и златото на БНБ, а в добавка прикачва към влака 4 нови ж.п. локомотива, току-що доставени от държавата. Алчност и мерзост! Не е могъл само да прикачи имението и двореца „Враня“, както и горите в Рила, защото гора и земя по релси не се движат. Затова пък наследникът, внукът Симеон („Вервайте ми!“) с помощта на лакеи-политици и адвокати ги върна „обратно“. За сравнение: народният поет успява само да си построи дом на ул. „Вълкович“ с пари от брат му Георги и получава еднократна помощ от Народното събрание.
В романа на Павлина Павлова виждаме един всестранно представен Вазов: не декларативен, не патетичен, а земен, непосредствен, с обичайни човешки слабости, но отдал всичките си сили, способности, ум, талант, перо – в служба на България. „Българийо, за тебе пях!“ е неговата изповед.
Като обобщение искам да изтъкна, че книгите на Павлина Павлова имат две качества, които доминират над всичко: първо, това е изобилието от познания, които авторката дава на читателя – за героите и епохата им, и второто, това е бликащото от всяка страница, от всеки пасаж родолюбие. Авторката умело съчетава научното изследване с художественото пресъздаване. С новия чудесен „ВАЗОВИ – ШАПКИ ДОЛУ!“ тя потвърждава определението, че е радостно жизнено явление в белетристиката ни, а със серията исторически романи („Спартак“, „Орфей“, „Климент Охридски“, „Боян Мага“, „Самуил“ и др.) тя, без да подценява никого и нищо, продължава да надгражда върху постигнатото и да прави етап в българската историко-художествена литература.
