СЪНЯТ НА ЩУРЕЦА, 208 стр., лирика
Издателство „Български бестселър НМБКП“, 2024
ISBN 978-954-463-305-9
ГОРЕЩНИЦИ
Маранята трепти и в очите ми влизат миражи.
А е толкова огнено, сянката пари ме даже.
Изгоряха тревите и пътят пустее сред зноя.
Нито куче минава, ни скитник да скърши покоя.
Аз – с попукани устни. Край мене лежат на земята
недовършени думи, с каквито е пълна устата.
Стискам зъби и чакам кога ще изгрее Луната,
в нейната сянка да седна и да се моля за вятъра.
Но внезапно от нищото прашна стена взе да никне.
Дали е истинска, Боже, или с миражите свиквам?
Може би просто вятърът се забавлява от скука:
първо спотайва се някъде, после внезапно хуква…
Маранята трепти, ала полъх лек всичко променя.
Дишам с пълни гърди като бебе, току-що родено.
И се смея на глас, и разпервам ръце за прегръдка –
закърнели криле, но ми връщат забравена тръпка…
И се стрелвам фантазно нагоре – прегръщам простора.
Няма как да опиша какво е – политайте, хора!
С ПЕСЕН НА ЩУРЧЕ
На лятото сред миглите извити
(зелени или сухи са тревите) –
спотайва се известен цигулар.
Той дълго се е учил под земята
как да направи песента крилата.
Сега дошъл е неговият ред.
И страстна музика отвред извира,
ни денем, вечер, нито нощем спира
копнежът му за истинска любов.
Той трябва да я изживее бурно,
защото времето препуска щуро –
все някога на всичко идва край.
Събуждаме се някой ден, разбрали,
че лятото луд огън в нас запали
и песен на щурче ни подари.
Студът протяга пипала злосторни.
Щурчетата стопяват се покорно.
Животът на криле край нас лети.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
„Език свещен на моите деди!“ –
възкликнал е с любов Поета.
И аз съм горда, както той преди –
история хилядолетна.
Такава звънка реч ехти край мен –
докосва песенни октави.
Подобно ручей бистър нощ и ден
живота ни по-хубав прави.
Във всяка дума чувство ромони:
щом кажеш „мама“ – бликва нежност;
а „татко“ се родее с планини;
„дом“ – с топлина през вечер снежна;
„учител“ – който пръска светлина;
„усмивка“ – тъй цъфти душата…
И думи за предателства, вина –
от тях повява леден вятър.
Но най-прекрасна дума е „любов“ –
във нея всичко се побира.
Обичаш ли, то значи си готов
да покориш дори Всемира.
„Език свещен на моите деди“! –
И днес със радост го говорим.
За да оставим своите следи
на него пишем…
И вървим нагоре…
НАШИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Език мъжествен, звучен като песен.
Език на нашите бащи и прадеди.
Език свещен, трогателен и лесен.
Език чудесен, скрил надежди отпреди.
Той е на възраст хиляди години,
обединител е на древни племена.
Сега четем по древните руини
за славните ни и далечни времена.
Дори под робство, пазили езика –
вграден бил в думите божествен код.
Децата ни на него чуруликат
и расне силен ген на българския род.
Език мъжествен, но и много нежен.
Език, опазил тайните на любовта.
Език на майчина милувка свежа.
Езикът, с който да пребъдваме в света…
ВЕЧЕН ЗАВЕТ
Животът все тъй отминава – със нас и без нас,
но той преподава ни лесни и трудни уроци.
Вървим сомнамбулно, не знаем до сетния час
дали помъдрели ще станем – същински пророци.
И вече умеем, сподавили яростен вик,
с усмивка фалшива да срещаме тежки моменти.
Душата кърви, но укрили сълза в кратък миг
се случва да правим дори на врага комплименти.
Какво от мечтите остана? Понякога с плач
най-смелите просто си тръгваха. Как ни болеше!
Тогава задълго в душата нахлуваше здрач…
Единствено вярата в Бога все пак ни крепеше.
Сега сме самотни ловци на усмивки добри,
на погледи топли, на дързост в очите на други.
И радост ни носи приятелска дума дори
разбрали, че времето всеки от нас ще погуби.
Оставям на всички един вековечен завет:
живейте, изпълнени с обич, любов и надежда.
И имайте храброст на лъв и душа на поет –
тогава светът покрай вас по-различен изглежда.
::::::::::::::::::::::::::::
