април 2022

Касида Тържествен край на век отминал. Звънят часовници безчет. Дванайсет удара, а после – година нова с нов късмет. А после – век като надежда за мир и по-щастливи дни. Небето майчински се свежда и търси нашия ответ. То ни дарява светлината от слънце, от луна, звезди. Стремим се ден и нощ към него –

Рондо 15 реда Житейски кръг. Започва с раждането на дете. Започва с глътка въздух, с плач. Светът е болка. Минават дни и нощи в унес. Трудно се расте до онзи миг, когато първи стъпки изплете. Ех, колко смях и плач ще са му нужни! Колко! Порасне ли, наред са другите проблеми. Не е ли ясно?

Рондо 8 реда Не може любовта да бъде грях, макар че Бог от рая ни изгони. Щом хората решат да са свободни, не може любовта да бъде грях. Потомци на Адам и Ева бродят все още преизпълнени със страх. Не може любовта да бъде грях, макар че Бог от рая ни изгони….      

Канцона Очите ти във спомена горят и парят устните в целувка страстна. Но спомените като сняг ще се топят, а пламъчните чувства ще угасват. За да живее вечно любовта не си отивай, остани, любими – над нас се спуска тиха вечерта.  

Навярно ти последен ще откриеш предателството на отлитащия миг. Ще трепне думата като оголен щик – илюзиите с нея ще изтриеш. В препускането лудо на минути ще чуваш тропота на дивите коне. Ще тегне самота на твойте рамене и ужас на подплашена кошута. По циферблата на луната нощем ще търсиш миналото, ще вървиш назад. Ще

Над мокри пътища ще се разхожда сивата мъгла. Като въздишка скръбна нейде лист ще литне от оголените клони. И златно ще полягат в коша тежките свисла, които селянинът в кацата ще иска да орони. Ще се раздипля мъртва тишина от прага към света – това е тишината на очакването, затаило много неизвестни. Денят невидимо ще

Александрин И все на кръстопът, и все сред самота откривам радостта от простите неща: усмивка на дете, случаен минувач, заспиващи цветя в припадащия здрач, един препускащ кон със вятър за ездач, ритмичния откос на непознат косач, лечебна хладина от изворна вода, на чанове звъна, прииждащи стада… Живот край мен кипи, изпълнен с красота. Нима сред

Анафора и епифора Закъснявах за толкова срещи… Упорито крадях от минутите, упорито преследвах миражите, упорито се срещах със утрото, упорито бях влюбена в слънцето. Закъснявах за толкова срещи… Аз ги чаках, а те си отиваха – преминаваха някаква граница, преминаваха в друга материя, преминаваха в нещо невидимо, преминаваха в смъртните пасбища. Аз ги чаках, а

Панторим и цезура Натежали от мъгли есенни дървета. Насъбрали се стрели песенни в поета. Плаче старата гора, тъжно е сърцето. Здрач е. Пещерна зора. Стърже кос суетно. Песента ще се роди в порив неочакван. Радостта ще победи, спорът изход чака. А поетът ще върви с мислите си цветни и ще светят, ще кървят истини-куплети.

Кръстосана рима и цезура Като дръзка пеперуда покрай огъня танцува вятър, който неуморно носи сухите листа. А листата шепнат нервно, те навярно се страхуват в огнения кръг да влязат и изчезнат от света. Мракът все по-плътен става и небето се снишава цялото покрито сякаш с неугаснали искри. Страх витае, но когато кръглата луна изгрява сенките