април 2022

Всяко нещо си има цена – днес пазарът продава, но с тръпка. Ето – тук избери си кола, телевизор и спалня с отстъпка. Ето дрехи, обувки и грим, очила и разкошни бижута… Колко МОЛ-ове нови строим, колко марки навлизат прочути. Този мощен човешки поток край бутиците лъскави плиска. Виждаш хората в транс, във амок* как

Светлини и сенки, блясък – тъмнина. Вятърът люлее облаци, дървета. Само тези златни храмови кубета крият в своя сумрак тръпна хладина. Тук свещици трепкат с пламъци-сълзи` и души на мъртви с шепота се сливат. От иконите светците мълчаливо трият болките ни, помислите зли. А когато чуеш ангелският хор да звучи над теб с мистично съвършенство,

Сред океана на нощта, сред мрака черен се втурна мощен ураган и заехтя свирепият му боздуган със гняв безмерен. От поривите луди всичко затрептя. Страхът крещеше: С бурята не се воюва, на завет се прикрий, все някога ще спре. И не кръстосвай меча с мълнии. Бесуват, а яростта не може да се разбере. И други

Тя, която дарява копнежи и посява в душите внезапни мечти. Тя, която облъхва със нежност и в съня ти понякога жива трепти. Тя, девойката сляпа с цигулка и с усмивка застинала в мрачния ден, тъй прилича на малка светулка сред града, във посоки безброй устремен. На пулсации точни изпраща и частици любов, доброта, светлина. Свири

Край нас се спира тъжният човек. Звъни смехът ни – волен като птица. Очите ни с разжарени зеници са пълни с радост и със укор мек. Той като щъркел, изоставен сам, се скита без посока и утеха. Надеждата за пролетта е крехка, унил към нея движи се едвам. Поговорете с тъжния човек, предайте му от

Светът прилича на родилен дом – докато мигнеш и са се родили хиляди деца… Светът прилича на виенско колело – възлизаш бавно, слънцето се мъчиш да докоснеш, додето осъзнаеш, че се сриваш в бездните надолу. Светът прилича на гигантска спалня – уютно място за любов и за зачатие. Светът прилича и на гара – едни

Прекрасно е да спиш и да сънуваш, че си жив – да чуваш своя смях в октавите му истински да си обгърнат от любов, да знаеш, че си едновременно и смъртен, и безсмъртен. Като в оная стара приказка да се превръщаш в омагьосан принц, спасен с една целувка… – Ще закъснееш, скъпи! – каза тя.

Мила моя, любима, обещах да ти подаря къща – с големи прозорци – към четирите посоки на света, за да ни гостува слънцето и да позлатява косите ти – от сутрин до вечер. Мила моя, любима, обещах да ти купя кола – една бърза червена кола, с която да пътешестваме по света и както вятъра

С теб танцувахме валс, и танго, после рок, после нещо модерно… Беше втренчила злостно око в нас жена ти, със вид начумерен. Ние бяхме партньори за час на конкурса за танци по двойки. Тя отказа. Заместих я аз и танцувах до края геройски. Не спечелихме златния приз. Пеперуди в гръдта ми трептяха. Поклоних ти се.

Тъй е смело сърцето, без което не мога. Тъй е вярно сърцето, насъбрало тревога за неясното “утре” и за бъдеще време, за момента, когато се превръщаме в бреме. А назад – път, маркиран от борби и победи, от горещи любови, от клюкарство зловредно, от щастливи минути, от тъга, катафалки – в крайна сметка събрано е