април 2022

Не може виното да не горчи – та в него символично са събрани порой от топли слънчеви лъчи и земни сокове с най-древни тайни. Като човешкият живот е то – тъй сладостна е любовта, но бързо на дните сред бухлатото тесто затъва в пошлост и горчиви възли. От ароматния и сладък грозд във бъчвите ширата

Всеки сам изгражда своя Рай и своя Ад. Всеки господар е на съдбата. Затова участва в този маскарад без край с вяра да се случват чудесата. Ала чудото какво е? Някакъв късмет, пратен ти от онзи на небето? Или плод е на усилията ти безчет за промяната на битието? Ти какво не изтърпя до днес?

Едва ли ще се върне вятърът – да ме потърси и ми подаде ръка, след като ме събори на земята. Бе удар в гръб. Но първо ме обгърна с нежност, в косите ми заспа, дъха ми грабна… Направи ме обичана, желана. Направи ме щастлива с тази волност, открадната от птичите криле. А после се понесе

Птица долетя и кацна върху клона, който тихо ме събуди във зори. Тя главичка вдигна, с човчица зарони свойта песен в необятния всемир. Беше страстен порив, беше вик любовен. Слушах, затаила дъх. И ето, на – друга птица кацна в близост. Миг съдбовен: те зачуруликаха като една. После отлетяха заедно. Навярно ще строят гнездо с

Годините повтаряни… Грешките, повтаряни и приповтаряни… Думите – приповтаряни до втръсване и все пак, някои – само твои: /Обичам те!/ Къде, по дяволите, са изненадата, романтиката, сбъднатите мечти? Тънем в илюзии, че нещо се случва. А то – вече е било…

Когато жената му каза: “От днес те напускам!”, сърцето му сякаш изтръгна, така опустя. Той седна край бара, започна да пие по руски. Додето затвориха, май че съвсем оскотя. И тръгна си с вятъра. Пустите улици тъмни сега му се пречкаха, спъваха, блъскаха в гръб. Градът му се струваше чужд и загадъчно стръмен. Понякога спираше,

Светя от любов и всеки иска с пръст да ме докосне, сякаш се надява щастие от своето да му предам. Вярват и не вярват. Любовта за тях е нещо просто. Как от простите неща щастлива съм е май въпросът и защо аз светя, а пък те унило влизат в този храм? Светя от любов. Звезда

Защо ли помним болката, която заслепява? Защо ли рани от приятел всякога кървят? Кой може с “огнена вода” да угаси жарава, която целия ни микрокосмос разрушава с обреченост, като при сатанинския обряд? И цялата борба се води все за нещо тленно, което няма стойност, щом поемем след смъртта. Не е ли време да осмислим всяка

Сомнамбулно се движа в живота си земен. И се лутам, и падам, и ставам, но крача напред. Роб съм само на нещо, наречено време – с две стрелки като птичи криле и секунди безчет. И не зная, когато съм будна ли трябва да обичам, да тичам на срещи, да бъда добра? Споделя ли леглото, разчупя

Пропуснах своя шанс да стана някога светица и образът ми, обграден от златен ореол, да се превърне във икона, в пример за стотици, потърсили чрез храма път към Божия престол. Пропуснах шанса си, ала дори не съжалявам. Приличах на роден от снежни планини поток. Додето път надолу, към морето си проправя, раздава се, през камънаците