април 2022

Като в приказка страшна светът стана нов, а сърцата на хората, сякаш оловни, са враждебни и зли. В тях не трепва любов, те жадуват насилие, смърт и окови. Ех, войниче оловно! Макар от метал, ти обичаше силно и храбро стоеше на един крак. И всичко за нея би дал. Щом щастлива бе тя, то и

В каква епоха ни се падна да живеем, а? По-бездуховна, по-заробваща, жестока, по-консуматорска и жадна за властта, по-алчна, зла и все подвластна на порока… Но като в блудкав водевил светците се роят. Безспир Светата Църква ги канонизира. А тъмни умове от златни бункери кроят сценарий, който лошотиите събира. Оглеждам се в очи с надеждата да

Почиват костите на моите деди в земята черна, в земята – родна някога, а днес е чужда. Едни от тях, останали навеки в днешна Сърбия, и в Македония, и в Турция, в Румъния, и още по на север, по на запад, по на изток и на юг… Дори не знам къде под корените на безсмъртната

Щом денят от рано пее с гласове на пойни птици и жужат със тембър топъл златоносните пчели; щом цветята нацъфтели като древни са шевици, а пък слънцето пилее свойте сребърни стрели – озовал си се сред лято. То ухания ти праща. Виж фрегатата голяма с облачни платна лети. Усети го, преживей го – то е

Терор е името на новата война – без правила, без войнска чест, без бойна слава. Тук няма линия на фронта, няма и морал, макар че при война моралът се стопява. Не се озъртай! Всеки може да е враг, уж тръгнал да мъсти със думи от Корана. Самоубиецът се мисли за юнак, щом трупове, дори на

Сякаш птици сме, тикнати в клетка – всеки размахва криле и копнежът за волност се блъска в крилете на други. Тази клетка е здрава, бетонно-стоманена, с монополни решетки и с банки-пиявици, с тежки данъци, с глоби, с възбрани, закони… Тази клетка, която сами изградихме, ала бяхме помамени в нея с трохи-обещания… Боже – ти, който

“Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.” Волтер Човек е свободен, но сам си надява окови от догми морални, служебни – същински затвор. Опъва хомота и трупа възбраните нови. И тегли, и страда, и все е в борба за простор. А тя, свободата, е негово право изконно. Реши ли, и вече оковите

Прегърбва те този живот, додето преследваш мечтите. Един ненаситен хобот изсмуква без отдих парите, спечелени с труд и с борба, с компромиси, с хиляди пречки. Дори и глупак би разбрал, че в робство модерно си вече. Сломява те този живот. Приличаш на хамстера, който върти колелото със пот… Забравяш какво е достойнство. И болести дебнат

Светът неудържимо се променя – живеем скоростно, минутите броим. Светът неудържимо се променя и сякаш към бездънни пропасти летим. Откраднаха ни първо тишината. Звездите заслепиха с блясък на неон. Започнаха жестока сеч в гората. И глухи станахме за всеки вик и стон. Мълчим и гледаме. Мълчим злокобно и тъмна сила трупа се у нас, расте.

Моята същност прелива от огнени чувства – малък вулкан се спотайва в душата, пламти. Моята същност открива фалшивото лустро, над пошлостта се издига, щастливо лети…. Моята същност е крехка, чуплива, ранима. Може да бъде премазана с думи, с очи. Може да бъде разкъсана с вик анонимен. Може да страда с години от опит горчив… И