“Ти си войвода!” – ми каза един балканджия и непохватно целуна ръката ми с плам. Беше на ръст Боримечков, потомък на тия, дето умирали с песен за роден Балкан. Водеше свои другари с решимост в очите, лъгани дълго, с наивни сърца и души. Бяха отхвърлили робския страх и сърдити търсеха кой може вяра пак да …
С България в сърцата
Когато се завърна у дома след дългите скиталчества…. Когато и слънцето, и ясната луна възкръснат в спомени за детство свято… Когато белостволата бреза посипе в дланите ми златни листи и моят дух, унил и изтерзан, възвърне своите октави чисти… Когато пак открия радостта в подутите от плач очи на мама, ще разбера, че пуст е …
В будна кома живееш, а светът се тресе от финансови кризи, от терор, от протест. И се раждат тайфуни с имена на жени – те рушат и убиват, но в далечни страни. Новините са лоши: пак петролът расте и инфлация нова ще разтърси и теб. Няма как да избягаш от проблеми, нали? Те са твоята …
Била съм семенце нищожно на живота в безпаметството на страстта и любовта. Късметът ме споходи – раснах със охота, но се оказах в дъното на пропастта. България загива. Никой ли не вижда обезлюдените села и градове? Остават старци. А изгубили безгрижност, децата ни зарязват родни домове. И отпътуват, както птиците наесен, Светът голям е, но …
С колко много мъка пълни са очите – хората смирено срещат своя хал. Българите стари – майките, бащите в самота угасват с болка и печал. Няма ги децата. Нейде надалеко те продават свойта младост за пари. И мечтаят нощем как полека-лека нещо от живота ще се подобри. Как ще се завърнат в родната си къща …
Мое Бяло море, ех, Тракийско море, колко тайни удавени криеш! Колко смели мъже вечен сън залюля – с гласовете им в бурите виеш. Говори ми, море, разкажи ми, море за дедите ни с храброст прочути. Те летели на своите бели коне, завладявали древни маршрути. Ти разказвай, а аз ще те слушам, море, ще записвам легендите …
Земята на България, Земята с хилядолетна памет за добро и зло… Но само древни мъртъвци отмятат завесата към някогашното “било”. До костите на гордите тракийци лежат, обгърнати с мистична тишина, и костите на подли византийци, и на забравени отдавна племена. Почиват редом тленните останки на рицари, уж тръгнали към Божи гроб. Нахлували със устрем ураганен, …
“Върви, народе възродени!” – поетът ни е призовал. България да стане сцена за празник, с буквите изгрял. Но все по-рядко тази песен звучи. И с нея – гордостта възкръсва някак без адресно и в плен на пошла суета. Хилядолетна слава, братя – за азбуката – слава вам! Отлитат времена превратни, но знанието наш е храм. …
Като в приказка страшна светът стана нов, а сърцата на хората, сякаш оловни, са враждебни и зли. В тях не трепва любов, те жадуват насилие, смърт и окови. Ех, войниче оловно! Макар от метал, ти обичаше силно и храбро стоеше на един крак. И всичко за нея би дал. Щом щастлива бе тя, то и …
В каква епоха ни се падна да живеем, а? По-бездуховна, по-заробваща, жестока, по-консуматорска и жадна за властта, по-алчна, зла и все подвластна на порока… Но като в блудкав водевил светците се роят. Безспир Светата Църква ги канонизира. А тъмни умове от златни бункери кроят сценарий, който лошотиите събира. Оглеждам се в очи с надеждата да …
