С България в сърцата

През вековете хиляди незнайни храбреци са жертвали живота си, за да пребъдем. И уж почитаме ги мълком с паметни венци, а се държим необяснимо безразсъдно. Защото границите ни не се опазват днес от чужденците с тъмни помисли в сърцата. Къде е войнският ни дух за дълг, морал и чест? Така какво ще завещаем на децата?

Късче от Рая е тази земя плодородна, късче от бащина свидна земя. Но не разбрахме как стана: тя уж е свободна, а е изчезнал народът засмян. Къщите вече рушат се, оградите падат. Скоро гората ще плъзне насам. Който за кратко се върне, си спомня и страда, пали свещица във стария храм. Тъжно е. Тихо е.

Децата си играят на война. Децата правят се на терористи. И виждаш как в зениците им чисти се наслоява първата злина. Те още много дълго ще растат, ще възмъжават и полека-лека ще тръгва всеки в своя си пътека в един различен, романтичен свят. Но честичко в големите мъже нахлуват спомените и тогава усмивките изчезват, страшно

Приключение е свободата! Приключение, в което всеки тръгва сам.. После се оформят двойки, тройки, групи. . . После разни там часовници (швейцарски или пясъчни) трупат купчини минути. . . А черковните камбани заехтяват лудо: бим-бам-бам. . . Приключение е свободата. Ужасена, смаяна, смутена и щастлива коленича пред олтара й висок. Колко кръв се ля за

Свободата те дарява със крила, за да летиш – граници не съществуват – хоризонтите са твои. Свободата те сродява с необята. Ето, виж – вече сринати са до основи старите устои. Свободата. Дума огнена, родена с много кръв. Като факел я пренасяли през вековете хора, ала неизменно падал онзи, който крачел пръв. После други я

Какво е свободата? О, тя е съвършенство в хиляди нюанси: Да бъдеш себе си, без страх от сенки на палачи. Да сложиш във музея гилотината, и меча, и камата, пистолета, и всички видове оръжия. Да съумееш като най-велик артист да се превъплътиш във вятър – каква достойна роля! Да можеш едновременно и да погалиш, но

Ако робът не иска да бъде свободен, свободата не му подарявай! Недей! Ако сам не излезе на бунт със народа, той харесва си робството. Той е плебей. Всяка сутрин мечтае как в дългата вечер ще заседне в кварталната кръчма и там ще си пие, ще пее, ще псува и вече ще се чувства всесилен, ще

Ти, непокорен дух, не се смирявай пред неправди! Душата – тя е друга – може да търпи. Но пламъкът бунтовен по наследство ти се дава, когато горда кръв в сърцето ти кипи. Ти, непокорен дух, развявай първи знамената и недоволните в борбата поведи! Ти знаеш, че в родината и шепа пръст е свята, защото е

Аз съм гордата българка с кръв непокорна, която от предците ни взела е плам. Затова, да послушам предания древни в гората, ходя, както се влиза във храм. Зная тайна мистична как боса да газя в жарава и будувам в тъмата без страх. Щом звездите угаснат и новият ден се задава в мен се буди най-звънкият

Тракиецът не може да е роб. Духът му горд витае непокорен като птица. Той всякога е благороден рицар за старци, майки и деца, за целия си род. Дори ако e в плен, дори с вериги окован, това е само Пирова победа. Защото с боговете той беседва. А Свободата? Тя е код, в кръвта му завещан.