април 2022

Започнат ли ятата да се връщат по родните места, нетърпеливо с погледи прегръщат те своите гнезда. А всяко ято бързо се смалява – хвърчило е, което се раздава. По двойки птиците си вземат “сбогом” и след прощален кръг се спускат, пълни с радостна тревога към своя древен дълг. Те малките си трябва да измътят и

С очи на ястреб те поглежда новият ти ден. Къде, врабченце малко, можеш да се скриеш? Бе весело в орляка, но сега си разделено от ятото. И той навред ще те открие. Под омърлушени крила таиш море от скръб, уплашеното ти сърце в гръдта се мята. И вече чувстваш ноктите, забити в твоя гръб, и

Рискувай всеки ден по нещо – както при игра – рискуваш и загубваш. Или пък печелиш. Сред монотонния ти делник мъничко хазарт понякога ще ти даде страхотен старт и затова добре е по-високо да се целиш. Рискувай храбро. Без да се страхуваш, заложи честта, парите, славата или успеха. Недосегаем за интриги и лъжи ще видиш,

О, ненаситен дух /човешка ненаситност/ да граби злато, скъпоценности, да трупа съкровища, да се оглежда апетитно за още плячка, без да знае, че е глупав. Защото всичко в крайна сметка е цената, която се заплаща. Даже да откраднеш, не бързай придобивките си да пресмяташ, преди цената им да си приспаднал. А тя, цената, често е

Не знаех, че боли като от удар с нож спокойно произнесената думичка “р а з д я л а”. Познавах недостатъците, знаех, че си лош, но те обичах, дявол да те вземе, без халка венчална. Горещи сълзи трепнаха във моите очи и образа ти почна да се издължава. Когато пред огледалата криви някой сам стърчи,

Потъва миналото в пластовете време. Изчезват цветовете. Към бъдещето свое всеки устремен е – мечтите там просветват. Не искам миналото да се стапя в мрака, да отзвучават страсти. И само шепа спомени да бъдат знака на ярките контрасти. То, миналото, ми пранадлежи изцяло – аз себе си раздадох. Бе отначало празна страница във бяло, сега

Носталгията по отминалите дни неспирно ще расте. От много смях бе изтъкана младостта ти. Смях, който топло през годините звъни, но колко ли са те? – годините, превърнали се в черно ято. Вървеше често без пътека по света, настръхнал и студен. Мечтите? – Падащи звезди от небосвода. Бе изненада срещата със зрелостта, ти беше уморен

Защо не можеш вече да споделяш щастието на разцъфващото цвете? Разгледай съвършенството на формата и цветовете, от аромата плодоносен спомен запази. Пак, както някога, наоколо опияняващо танцуват ветровете, пак мощният прожектор на изгряващото слънце свети, а от дърветата кристалната роса сълзи. Животът, казваш, те е променил навярно. Толкова е сложно в него всичко. Предателства, лъжи,

Прашец от сънища плашливи се стеле по коси, лица и мигли, тъй както звезден прах блести във всеки сън. Венец от думи закачливи завесите от полумрак повдига към утрото, разбудено с най-весел звън. От дъжд или роса измита природата дъга нагоре вдига, където облачна флотилия лети. И сякаш слънчоглед се вплита в усмивката на слънцето,

Ти волна птица си, но змйски съсък ти вгорчава дните. Не знаеш миг ли те дели от вечността. Когато си в небето, търсиш висините, с красива страст изпълваш песента. Ала когато кацнеш в клоните за отдих и в дрямка искаш да се унесеш, и може би ти се присънва подвиг и те обзема непознат копнеж,