април 2022

Войната надвисва над тебе, родино, над твоето мирно небе. Сега то е слънчево, топло и синьо – на храма божествен – кубе. Все още живееш по ритъм привичен: закуска и чаша кафе, на работа, вечер със хора обични и нощи сред мрак кадифен. Но някакви хора чертаят на карти ракети, и бомби, и кръв. Те,

България е като в будна кома, в очакване Неволята да ни оправи. Обхванати сме всички от синдрома Апатия… Ти виж Съдбата как се гаври с търпението, с наща толерантност, с духа ни горд от корени хилядолетни, додето чужденци най-арогантно разграбват нагло и богатствата безчетни. Натикаха ни в дъното на Ада, пък обещаваха живот щастлив, в

Светът принадлежи на смелите, които за свобода, за правда леят кръв. За тях е чест да паднеш в боя пръв, но да стърчи високо знамето забито. Светът е също на поетите, които възпяват красотата, любовта. Те с вятъра говорят през нощта, събират падащи звезди, самотни скитат. Но можеш да си сигурен, че те в съдбовен

На 3 октомври 1913 г. редовна турска армия избива над 200 пеленачета, скрити от майките им в Илиева нива, Ивайловградско. Недалече оттам намират смъртта си и 40 хиляди българи-бежанци от Одринска Тракия. Човек понася всяка среща със смъртта като огромно бреме. Засядат думите в безмълвната уста. Отказваш да приемеш, че някой близък мъж, жена, дете

Благословена земя, сътворена от Бога. Няма друга такава с гори, пълни с птици, с извори като очи, затаили тревога – сякаш пророчица, взряна в невинни зеници. Благословена земя! Като майчина люлка, ти се грижиш за свойте чеда непокорни. Зиме снежни вихрушки кичат снежни висулки. Лете златни нивя чакат жетвата спорна. Благословена земя! Аз така те

Две думи стигат: гняв и свобода – веригите да скъсат… И тогава изгрява Витлеемската звезда и светли бъднини ни предвещава. И робът вярва, чака и търпи обиди и лишения големи. И все на Бог се моли: да прости и в Рая праведен да го приеме. Умира с вяра. И с любов към Бог. Така било

Табунът от коне отмина, подобно на мираж, но парата от ноздрите им още свети. Ще глъхне тропотът им дълго над пустия пейзаж, а цвиленето им далечно неусетно ще се промъква в сънищата като древен зов, ще търси спомени, в които под небето живеело е племето ни по закон суров и с вяра в бъдеще различно,

Какви измамни времена край нас бушуваха с надежда, светла вяра… От призиви оставаха без глас незнайни патриоти в надпревара. Повярвахме, че иде свобода и равенство, без класова омраза. Престъпността е грижа на съда и провиненият ще е наказан. Оказа се, било е всичко фарс, щом същите площадни патриоти изощо не помислиха за нас, а станаха

“Дошло е времето за опозиция и съпротива.” Виктор Орбан Закъде си се запътила, Европо, блуднице, възкръснала от древността? Брюксел вече нов Троянски кон подготви и го вкара в центъра на крепостта. Християнският ни свят е окупиран от мигранти с друга вяра, с друг морал. Кървав мир за бъдещето проектират… За децата ни не ви ли

Живях през исторически антракт. На сцената пиесата бе тривиално пошла, скучна. А политиците си вдигаха цената, разменяйки си реплики заучени. Притисната отвред, влечеше ме тълпата. Усещах – даже въздухът не ми достига. Навярно са ми изпочупени крилата, с които над земята в радост се издигах. Живях в антракт. Каква нерада участ, братя, потомци на народ,