Етимологична фигура и изоколон В търсене на нещото, в търсене на нищото. Нещо романтично, нищо прозаично. Няма занемяла съм, тъжна натъжена съм. В страх съм занемяла, в грях съм натъжена. Чудно чудо чака ме, кръст до кръста – знак за мен – в търсене на нещото, в търсене на нищото…
април 2022
Римова акромонограма Засявайте добрите думи като семена. Луна, звезди и нощен вятър ще ги приласкаят. Играят светлини и сенки. Мярва се сърна. Петна от огън мрачни предсказания вещаят. Ала добрите думи някой ден ще изкласят, цвят нежен в слънчевите длани весело ще трепне. Суетно ще потърсиш отклик в този хубав свят. Назад е самота, напред
Александрин Очите казват “да”, устата шепнат “не”. Как да сваля звезди на твойте рамене? С кокетство на жена очите ти горят, но с плахост на сърна побягваш всеки път. Очите казват “да”, устата шепнат “не”. Копнеят за юзда и дивите коне. Сега пък на шега усмихваш се на друг. Обзема ме тъга, че правиш ми
Епод Когато те видях за първи път и вятърът разроши в миг косите ти, когато осъзнах, че съм от плът, небето се оглеждаше в косите ти. Запомних всяка дума, всеки жест, а всичко твое бе за мен откритие. Целувката ти помня и до днес – небето се оглеждаше в очите ти. Като мираж е първата
Небето се оглеждаше в очите ти Read More »
Терцет Щом вятърът от юг разроши едва наболата трева и цъфнат първите овошки, просторът се изпълва с глъчка и волнокрилите певци ни демонстрират ум и сръчност. Започват птичите годежи, ухажвания в ритуал, започват сватби и градежи. Все по-уютни са гнездата – в тях малките ще порастат сред шепота на дървесата. От тези песни се пробуждат
Терцина, строфичен анжамбман Самият бог прониква в нас, когато любовта се ражда. Обзема ни гореща страст и нова, непозната жажда. Изпълва ни докрай копнеж, а всяка дума го подклажда и всеки поглед по-горещ, усмивка, дръзко-закачлива, дори наглед случаен жест. О, всичко е така красиво докато слънцето блести и радостта не си отива! Щастлив да бъдеш
Епистрофа Светът се събужда, огрян от лъчи. Висок като купол на храм е простора. И глас чучулигов камбанно звучи, щом вятърът лудо конете пришпорва. Светът се събужда, огрян от лъчи. Най-нежни ухания пъплят навред – от цъфнали вишни и джанки извират, от нарциси тежко ухае на мед, а хиляди други да цъфнат напират – тъй
Надпяваха се славеите в тъмната гора – в онези пусти часове преди зората, когато всеки звук разтърсва тишината. Бе време за любов, не просто за игра. Те цялата си страст преливаха във песента и смесваха тревоги, радост, страх, копнежи, със зов за щастие, но също и с надежда любимата да ги дари със малки в
В паспорта пише “българка”, а във сърцето – “жител на планетата Земя”. Това съм аз – една жена по християнски кръстена Павлина. Ала съм сигурна, че корените ми са нейде в древността, и че във вените ми кръв от всички раси има. И затова съм сигурна: на който и език да пиша песните си, знам,
Владея магията древна да вдъхвам на думите смисъл. Владея магия, с която за миг господ бог ме орисал. В магията влагам по малко от разум, от опит, от мъдрост, и само от чувствата слагам без мярка – граничещо с дързост. Така се зараждат стохийно куп стихове с рими, без рими. И търся с тях отклик