С България в сърцата

По-страшни са от робство петвековно. По-безнадеждно е, Българийо, сега. Тя, Свободата, право е изконно – трепти миражно, мами ни като дъга. Дедите ни загивали за нея, мечтаели са да настъпи този ден. Дочакахме я. Беше като Фея и всеки бе от нея бързо покорен. То бяха сини митинги, където до изнемога викахме: “Добре дошла!”… Но

През вековете колко пъти под натиска на външни сили преначертаваха чевръсто отново границите мили. Запращаха в държави чужди стотици хиляди семейства. Заставяха народа тъжен да им робува с подли средства. И разпродадоха безсрамно земята, въздуха, водата… Нагледахме се на измами и бунт назрява във душата. Велико племе, събуди се! Лъвът от герба нека слезе. Животът

Всеки метър от тази свещена земя, напоена от сълзи и кръв, пази спомен далечен за подвиг голям и за знамето с гордия лъв. Във пръстта са зарити села, градове, древни крепости, мъдри царе. Над гробовете вият със бяс ветрове – кой днес може да ги разбере? Но поне да опазим светите места от война. Да

“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…” Христо Ботев Този, който падне, в бой за свободата, той умира с вяра, докато душата литва към небето по закон всемирен и оттам, горката, гледа ни неспирно. Времето минава, бързо го забравят – пълно е с герои, но избрани славят. Страшно е когато точно на

Когато тръгвал към смъртта, юнакът бяла риза си обличал, защото искал да е хубав и да се помни тъй за вечността. Горкият той! От любовта и от живота се отричал, заради вярата, че саможертвата му има смисъл за потомците, за нас. Да можеше юнакът днес да се завърне, да влезе в дискотека в късен нощен

Хората в България се палят като факли – жертват се с надежда за промяна. Ден след ден повтарят се зловещите спектакли – будят като огнена камбана. Но страхът за утре, сметки, битките за хляба ни премазват с устрем на лавина. Уж на всички ясно е какво да правим трябва, ала храбреците са малцина. И търчим,

Тъпчат, българино, твойта гордост, твойта чест, святата история отново пренаписват. Ти защо им позволи да те ограбват днес? Тъмни облаци над родната страна надвисват. Обещаваха ти светло бъдеще. Уви! Вече даже бъдещето е кошмар наяве. Бориш се да оцеляваш ден за ден, превит под товара непосилен, плашещ и скандален. Не очаквай някой да ти подаде

Българийо, родино мила, земя на моите деди, съдбовно в теб съм се родила – с рев – да ме чуеш, но, уви, ти никого не разпознаваш. Така било е и преди, но майчински ни приютяваш с ред, станал вече делови. И само онзи, който жертва за теб живота си един, запомняш по кръвта пролята и

…”най-героичната война, в която воюваха кинжала и честта…” Ивайло Балабанов Най-героичната война, безспорно, е за защита на честта. А българското племе непокорно е всявало респект в света. Било е синоним за храброст дива, за гордост и за пъргав ум. С мечта за мощ и българка красива, Европа търсела си кум. И нашите принцеси с кожа

Народът български попадна в ново робство и както някога – с познатото покорство – търпи тираните и псува под мустак, забравил сякаш за светинята-байрак, за двете думи горди, раснали в сърцата, с които са умирали за свободата дедите ни, разбрали, че смъртта за тях е избор величав… Днес тъне подвигът им в прах. Поробени от